Като земята непоклатима,
като въздуха незрима,
като водата неудържима,
като огън запалима.

Това бе ти за мен,
мрачно слънце в светъл ден.
Скрити двама от света,
в своята собствена страна.

Ангел и демон обвити в тъмнина,
от черно слънце озарени,
целувка светла като нощта,
добро и зло заедно слети.

С твоята тъмна светлина привличаш ме,
с ледена любов обичаш ме,
паднал ангел без крила и демон с ярка светлина,
крал и кралица на въздуха и земята, владетели на огъня и водата.

Аз ли напуснах? Ти ли избяга? 
Мрака вече го няма!
И в светлата нормална пустош на реалността,
виждам само самотата на града.

По случай преместването ми в София 2005 година, посветено на "тя" :)