Постинг
05.08.2009 00:15 -
Небе
Автор: beyondthevoid
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1221 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2009 00:16
Прочетен: 1221 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.08.2009 00:16
Това е красива нощ... Знам, всички обичат лятното и слънчево време с небе, изпълнено с звезди (макар и над София звездите да са рядкост - просто от постоянният смок тук не се виждат). Последния път когато се любувах на звездите, беше в малкото градче обзор. По едно време тока спря (на цялото градче!) и в преизпълената с мрак нощна тъма се виждаше невероятна гледка, когато погледне човек нагоре. Даже и снимките с огромна резолюция на Хъбъл (простете на научната страна от характера ми) не се вижда нещо толкова красиво. Да виждаш млечния път, всяка мъглявинка толкова ясно. То не било само черно небе изпълнено с мудни бели звезди. Колкото много цветове и колко богат е спектъра на вселената.
Но днес се наслаждавам на гледка също толкова красива. Макар и над град, където човешката дейност така увлича човек, че не му оставя време да се замисли за красотата около него, природата умее да се показва. София е град изпъленен със светлини вечер. Това са хиляди улични лампи, като основният им цвят е червеникав (нещо като бяло с силен червен отенък), затова когато се вгледаш нощем в облачно небе, облаците се виждат достатачно ясно. И все пак не достатъчно ясно.
Има един много кратък момент, в който изкуствената червеникава светлина се свива обратно в земята и земята всякаш от срам пред това величие се скрива в мрак. Въздухът се избистря за да се види картината по-ясно и в този кратък момент облаците придобиват плътност, стават ярки и видими в цялата си сивост и нагънатост, а синкавата светлина си пробива път през тях самоуверено. В този единствен миг цялата сила на природата е събрана за да застине в един невероятно красив, нереален, приказен портрет. И накрая изгасва... Колко кратък е истинския миг наслада от природата, но такъв е животът. Не, всъщност наистина, такъв е живота. Истинското щастие продължава само един единствен миг, като светкавицата. Ако мигнеш, ако мислиш за преди това, ако мислиш за след това, ако просто не спреш и се насладиш на щастието, то ще си замине без да го забележиш.
Дали си струва да седя с часове пред прозореца и да се взирам в небето, очаквайки следващият проблясък, следващият красив природен портрет - да. А вие не забравяйте, че чудеса съществуват, целия ни заобикалящ свят е чуден и магически. Дали ще виждаме магията му или ще се засредоточим върху помията му - това зависи само от нас.
Но днес се наслаждавам на гледка също толкова красива. Макар и над град, където човешката дейност така увлича човек, че не му оставя време да се замисли за красотата около него, природата умее да се показва. София е град изпъленен със светлини вечер. Това са хиляди улични лампи, като основният им цвят е червеникав (нещо като бяло с силен червен отенък), затова когато се вгледаш нощем в облачно небе, облаците се виждат достатачно ясно. И все пак не достатъчно ясно.
Има един много кратък момент, в който изкуствената червеникава светлина се свива обратно в земята и земята всякаш от срам пред това величие се скрива в мрак. Въздухът се избистря за да се види картината по-ясно и в този кратък момент облаците придобиват плътност, стават ярки и видими в цялата си сивост и нагънатост, а синкавата светлина си пробива път през тях самоуверено. В този единствен миг цялата сила на природата е събрана за да застине в един невероятно красив, нереален, приказен портрет. И накрая изгасва... Колко кратък е истинския миг наслада от природата, но такъв е животът. Не, всъщност наистина, такъв е живота. Истинското щастие продължава само един единствен миг, като светкавицата. Ако мигнеш, ако мислиш за преди това, ако мислиш за след това, ако просто не спреш и се насладиш на щастието, то ще си замине без да го забележиш.
Дали си струва да седя с часове пред прозореца и да се взирам в небето, очаквайки следващият проблясък, следващият красив природен портрет - да. А вие не забравяйте, че чудеса съществуват, целия ни заобикалящ свят е чуден и магически. Дали ще виждаме магията му или ще се засредоточим върху помията му - това зависи само от нас.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 564
