Името на блогът ми е Beyond The Void или в превод отвъд нищото. Този пост обаче (след който най-вероятно няма да пиша доста дълго време тук) ще е кратко описание на връщането ми в нищото. Защо го пиша? Ей така, за да споделя. На който не му се четат лични трагедий, предлагам да кликне на някой от линковете в менюто или да иде на друг сайт.

Какво е въпросното нищо? Това е състояние, в което няма цел. Всеки един човек прави нещо всеки ден, нещо повече от това, което го поддържа жив. Ходи на работа, събира социални контакти, печели пари, лъже и мами, излага се, казва истината и още милион и едно неща, само за да постигне някаква си негова цел. Повечето от нас даже не я съзнават. Целта на повечето хора е просто продължаване на рода - т.е. да си има семейство и т.н. (аспектите на една цел са твърде много, пътищата за постигане още повече и обвързани с множество от друго по-малки цели, затова някои хора могат и да кажат, че тяхната цел, не е толкова проста като това да имат семейство и т.н., но всъщност не е така), но съществува група хора, които имат други цели от "общата". Съществуват и по-възвишени (и често невъзможни) цели, наречени мечти, но те пак са разновидност на това, което човек се опитва да постигне.
НИЩОТО няма нищо общо с това! Когато човек няма цел, той не се опитва да постигне нищо, просто живее, храни се и смисълът на всичко изчезва. То е повече от това, то е настроение, в което нямаш настроение и кондиция за извършването на някаква по-висша дейност от това, което се изисква от тялото ти - да ядеш, пиеш, спиш и ходиш до тоалетна. Ако се заемеш с друга дейност като четене, писане (например в блога), или нещо което си свикнал да правиш иначе, мозъкът ти отхвърля дейността. Разбира се, че можеш чрез воля да си кажеш какво да направиш, но това означава, че нито една дейност няма да завършиш качествено.
НИЩОТО е и липса на специфични хормони - най-вече на онези, които определят чувствата и емоциите. Това включва липса на омраза към хората, които не можеш иначе да траеш; липса на обич, към хората за които иначе те е грижа (включително и родители и роднини); липса на емоции, така че дори някоя разгорещена и гола кралица на красотата да ти скочи, да не ти направи впечатление.
И така цялото ти тяло се връща към основна дейност, без никакви висши функции на централната нервна система. Това е най-висшата форма на скуката (когато ти е толкова скучно, че дори не можеш да се чудиш какво да правиш) и е единствената форма, в която човек наистина спира да вярва и усеща реалността (повярвайте, че такъв човек не бива да дразнете). Полужителното е, че това е най-добрата почивка на ума... а ума се претоварва, когато е допуснал грешка.

Ако изпитвате същото, което е описано по-нагоре, добре дошли в клиб "депресия".

Депресия от имане или от нямане?
Обикновенно човек изпада в депресия когато е загубил любовта си, но има и друга една - от много имане няма какво да прави.
Парвата се лекува с нова любов и други странични дейности, втората... май е трудна за лекуване, ако се лекува.

За втората си прав, но проблема е в това "Какво искаш да правиш?", а не какво можеш. Има сигурно хиляди дейности и цели за един човек на тоя свят, но проблема се крие в това дали човекът иска да прави нещо или не?