Защо все срещу вятъра ходим,
защо все невъзможното гоним.

Защо боядисваме черното в бяло,
а сивото оставяме да потъмнее.
Защо търсим красотата,
там където пожара е отминал
и огъня тлее.

Защо красим грозното,
а оставяме красивото да погрознее
и после псуваме света,
че против нас е всичко сега...

Кога ще дойде зората,
когато от този затвор се освободим
и в ритъма на земята,
полетим с крилата мечтата.