Още един пирон в ковчега,
още един удар
с чука на съдбата
над главата на слепеца,
а очите му крещят,
че са видели, пропастта
преди крачката на прогреса.

Още един звук в ушите на глухия,
шепот на умрели думи
обещаващи света,
без да казват те цената,
а вътре глас крещи,
че вятъра той чул е,
преди в пропастта да скочи.

Още една истина от устата на немия,
грозна и отхвърлена,
с красива лъжа сменена,
за щастие заменена,
закупила онова що не се купува
и платила подобаваща цена.

Още едно туптене на сърцето на мъртвия,
за да покаже уважение
към това що той не беше.
Да припомни на душата му,
че сега не е сам.

Имаше други на погребението му...
имаше... мъртъвци...

Ами такива като мъртвия - слепи, глухи, неми за всякакви чувства, такива, че сърцето им се срамува от тях.