"Живеем в интересни времена" казват някои, но интересно ми е как тези времена ще изглеждат един ден в историята. Колкото по-назад се връщаме в историята, толкова повече летвата на ключовите събития се вдига.
Авторското право. Ако се върнем назад в историята, преди тази "защита" също са съществували произведения на науката и изкуството и макар част от идеите да са крадени, все пак има автори влезнали в историята. Тогава защо ни е тази защита? В торентите ясно се вижда кой е автора на филма. Дори има тенденция, ако филма е хубав, режисьора, сценариста, автора на книгата по който е писан филма и др. да бъдат запомнени и тяхни произведения да се търсят отново и отново. Свободното изтегляне на филм, музика, книги не променя авторите, нито идеите се крадат. Тогава какво кара това, което днес наричаме "запада" да прилага такива строги мерки срещу това? Парите е отговора на всичко. Малко или много алчните хора, създали американския долар са стигнали по-далеч в създаването на култура на парите.
Парите. Днес прекалено много се набляга на този въпрос. Колко например е струвала идеята на нютон за движението, която дори след като Айнщайн оборва, днес се ползва като интуитивно и естествено приближение на заобикалящия ни свят? Колко струва произведенията на Бах, Чайковски, Моцарт, Вагнер? Това, което алчните хора не могат да разберат за творците е, че те ще творят дори и да не им се плаща. В днешно време обаче творците не са известни. Всичко се брои в пари. Нещо повече, музикалната индустрия започва да обръща посоките на естествено движение. Днес нещо става известно, защото е в класациите и се пуска по музикалните телевизии, а не обратното. Това дали дадено произведение ще се слуша зависи от рекламата приложена към него.
Политика. В днешно време всеки говори за политика. Особено със събитията в последните дни. Появиха се русофили и русофоби и цялото внимание ни е насочено към Русия. Аз се самоопределям обаче като америкофоб и то доста фоб. Направо си ме е страх какво се случва със света. Ясно, че идеята за глобализация пропадна заради пропадане на икономическата система. Ето накратко факти от последните месеци: Украйнското правителство отказва присъединяване в ЕС и е готово да вземе заем от 15 млрд. (не знам какво) от Русия за стабилизиране от криза. Появяват се протести против правителството. Екстремисти убиват хора и от двете страни. Протеста прераства в държавен преврат без да е ясно кои точно хора се качват на власт. ЕС по неясни причини веднага признава преврата за легитимен. Русия отказва да остави Крим на извършилите преврата и не признава новата власт. Местната власт на автономната република Крим прави референдум за присъединяване към Русия. Представители на ООН присъстват като наблюдатели в референдума. Крим иска да се присъедини към Русия. Русия признава Крим за независима държава. Крим се присъединява към Русия. В Каталуния се говори за референдум за отделяне от Испания. Сардиния говори за референдум за отделянето си от италия. Шотландия показва намерения да се отдели от Великобритания. Американски агент Едуард Сноудън бяга в Русия. И малко по-ранни събития - Косово се отделят от Сърбия, САЩ иска война със Сирия и САЩ е водила войни с Ирак и Афганистан.
Аз лично не разбирам от политика, но разбирам от човешки животи и от добро и лошо. Войната в Афганистан беше лошо, но имаше някаква горе-долу ясна причина пряко към САЩ. Войната в Ирак нямаше причина, всичките избити хора тежат на съвестта на САЩ. На държавните преврати запада никога не е гледал с добро око, демокрацията се прави с избори с решение на всички, а не с преврат, където само извършителите имат думата. Интересно е как Русия стана най-големия агресор, като отказа да признае преврата и даде право на избор с демократично средство на жителите на Крим. Интересно е и как САЩ избива хиляди хора по неясни причини и не се води агресор. Ако си позволим да спекулираме намеса тук може би имат парите. Но всичко това ще бъде забравено, важното е какво ще влезе в историята. И това, което изглежда, че ще дойде в близкото бъдеще е, че Русия е освободила Крим (освен ако не извърши някоя голяма глупост).
Свобода. Днес като част от държава на запада би трябвало да се чувствам свободен. Мога да ида където си поискам в ЕС ей така, качвам се и тръгавм. Но въпреки това от всякъде има добре скрити вериги. Първата от тях е авторското право споменато по-нагоре. Оказва се, че в скоро време всички, които големите индустрии решат, че са неудобни, ще могат да бъдат осъждани. Нещо повече, в САЩ статуята на свободата стои вече доста иронично, след като държавната им сигурност реши да шпионира стотици бизнес организации. Някогашните конспиративни теории, които сме гледали само по филмите, днес стават самата истина. Свободния човек трябва да бъде наблюдават и неговия житейски път терминиран, ако пречи на някои хора, но кои са тези хора и дали са с добри намерения за света - не е ясно. Бягството на Сноудън в Русия е доста показателно, че може би Русия е по-свободна държава от държавите в НАТО и въпросния "запад". Ако тази тенденция продължи, може да видим втора желязна завеса, която да покрие всички онези, които по-рано сме наричали свободни.

Така е. Но защо си мислиш, че Русия не е водена от интереси и от алчност за финикийски знаци? Олигархията в Русия е с не по-малко застрашителни размери... "И едните, и другите са маскари"- поне в това Бай Ганьо се оказа прав... Хубав ден!

Не си мисля, че Русия е с чисти интересно, но действията и до тук са далеч по-чисти откъм човешки животи. От историята е ясно, че СССР е доста напред с убийствата, но модерния свят е друго нещо. Дотук показаното, Русия изглежда като по-малкото зло, но това не я прави добро.
Има няколко държавички по света, в които има повече свобода и добър живот и те не са част от четирите големи: ЕС, Русия, САЩ, Китай. Но тези държавички нямат сила, ако почнат да пречат на големите, то лесно икономически, информационно или военно ще бъдат подтиснати. Въпроса е големите да се задяват само с големи и да няма победител - това би било най-добре за всички.
В момента положението ми прилича, че като света стои на четири огромни слона и Китай гледа привързано към Русия, а ЕС гледа любовно към САЩ. Почти съм сигурен, че САЩ е най-тежкия в момента и това е втората причина да искам да олекне малко.