Аз бях слънце,
а ти луна.
Греех и за двамата,
а ти не беше сама.
Но ти така избра,
през мене премина.
Разруши,
покори,
обгори,
вцепени,
вледени.
И аз тлеех,
а не греех.
Толкова дни,
боли.
В мрак и тъмнина,
лутах се сред празни хора,
чакайки зора,
да огрее кръгозора.
Но зората без огън не изгрява,
само страха бе това,
което ме вдигна от пръстта.
И намерих сили да обичам
и да мразя,
пак светя, но познавам тъмнината
и се пазя
от такива като теб
студени като лед.