Едно от най-красивите неща в един човек е съществуването му на много нива. Човек е животно, което се нуждае да прави секс, яде и пие и да понася последствията от това. Но човек е и това същество, което измисля музиката, която е най-силния стимулатор за емоции, които са в синхрон с чувствата на човека. Човек знае какво е красотата и разбира света, може да го измерва и променя. И там някъде от най-нисшите нужди до най-висшите, в една смесица се заражда любовта - нуждата от чифтосване, сила, власт с комбинация от разбирането за красота, нежност и разбиране. Това не са просто противоположности, а всяка гледна точка изнесена по-ниско и по-високо. И човек виждащ от толкова много гледни точки има по-добра представа за света, макар и тя да си остава непълна.
Но светът е твърде голям за нашите представи. Дори с толкова гледни точки не успяваме да видим всичко. Все нещо остава скрито и неизвестно. Тук идва фантазията на човек - умението му да допълва неизвестното според собствените си представи. Но фантазията не дава истината, тя греши, защото представите на човек са крайни и ограничени и той не може да си представи всичко.
И така основнията проблем на човек остава неизвестното - това, което повечето хора по земята описват като "Бог". "Бог" е онова, което обяснява неизвестното около нас. То е онази съвкупността от онези фантазии на хората, които възникват, защото нещо няма обяснение. Но ние чувстваме, че това не бива да е така, затова търсим обяснение, макар че "фантазията" обяснява всичко. Някъде дълбоко в себе си, знаем, че тя греши и искаме да разберем истината. Ако знанието на човек може да бъде показано математичеки, то би било най-просто с права описваща света. Нашето знание е накъсани линиики по тази права. Всичко извън тази права е необяснимо и е случайност, съдба, Бог, Дявола, чудо и много други фантастични обяснение. Обаче е факт, че с течение на времето тази права се запълва и знанието на човек обяснява необясними неща.
Въпреки това съществуват хора опитващи се да спрат това. Тези хора смятат, че ако запълним цялата права и тогава господ изчезне и ние можем да обясним всичко, това ще бъде лошо. Че животът е по-прост, ако просто пренебрегнем знанието и се пуснем по течението. Ако просто действаме, както чувстваме, че е добре.
Този начин на живот изглежда добре, но има една изключение и то е изключението на нещастния. Какво, ако просто животът ти не струва, ако не си бил предназначен да живееш и си в тежест на света и всяко едно щастие бяга от теб. Ако препишеш това на случайността, то случайността няма нищо случайно, а има само теб. Ако препишеш това на Бог, то Бог не е милостив. Ако препишеш това на съдбата, значи равновесие не съществува. Ако това е някакъв вид присъда, искам да знам каква е!
За всичко случило ми се има логично обяснение, което е просто, но не мога да го променя. И това е отговора, от който се страхуваме... Да обясним всичко, не значи, че можем да променим всичко. Бог не е всемогъщ, няма абсолютна власт и ако научим всичко неизвствно, то няма да направи света ни по-хубав, все още ще съществува нещастието.

Но всичко казано по-нагоре е просто една гледна точка на един човек...