Тъмна нощ, огряна от луна,
звездно отражение в мътна вода,
черен дим от яркият пламък,
тъмна сянка от белият камък.

Не можеш ти ни раздели,
винаги заедно в теб сме били,
капчица надежда в тъмнината,
черна мисъл в зората.

А ти човеко виждаш черното не у теб,
а света бариера е, нали?
Собствената мисъл те ограничава,
чрез другите се оправдава.

Не сила ти търси,
мирът в себе си намери,
Добро и лошо в себе си събери
и войната приключи.

Доброто и злото са неизменна части от нас, неразделни. Хора ни прави не победата на доброто или на злото, а това, че въпрки наличието и на двете от тях, ние успяваме да се вслушаме и в двете и да вземем правилното решение. За тези, които мразят някого, за тези, които мразят себе си, за тези, които се обичат, за тези, които обичат някого и за тези, които обичат всички... всички сме равни - имаме различни слабостти и различни предимства, но всички притежаваме и от двете. Не надценявайте, нито подценявайте нито себе си, нито когото и да е било.