Чувствам се прекрасно. Не мога да го повярвам още, но е така. Виждам как всеки ден, всеки, мрази нещо, някъде, навсякъде, по всяко време. Шофьорите се псуват, протести, митинги, всеки ненавижда държавата, търси си повод за бой. И аз съм част от този свят и всякаш не съм тук. Всякаш летя на високо, прелитайки на гнилата обививка на земята, а там някъде отдолу тече животът, онзи живот, който "прее*ава всички". Вървя и се наслаждавам на цветовете на света, а около мен забързани и намръщени хора.
Как намерих мира в себе си? Нима единственият ми враг някога е бил само страха от самотата и затова разчитах на прогнили, проядени от егоизъм, надменост и омраза хора? Сега виждам ясно какво е било...
Отново предвиждам хората, защото те са толкова пресметливи. Хората са като малки компютърчета, забързани с обмяната на информация, в чието създаване и обработка не участват. Но въпреки това, ако нещо спре процеса на този безсмислен обмен, хората се "самозащитават". И защо си мислят, че постигат нещо, когато движат живот, който не е техен? Защо малката мравчица излиза на големия протест, след като същата малка мравчица, ако стане голям слон, ще забрави, че на земята има и други мравки и ще стъпва смело напред?
Вече изчистих приятелите си от такива хора. Ние сме идейци - хора създаващи, променящи и развиващи света. И днес се чувствам като такъв. Не мразя никого вече и осъзнах колко всъщност е струвало моето година и половина приятелство и човекът, когото наричах "най-добра приятелка". И не я мразя, тя има право да бъде от който си свят поиска. С това си самопризнание всякаш се изчистих от тъмно петно, заседнало на сърцето ми. Отново имам доверие в хората, но оттук нататък ще ги преценям малко по-внимателно.
Хората не са готови са идеалния свят. Нито за нашият по-висш свят. Ако искаш да мразиш, да пиеш, да се биеш, да се ***ш, да ... и т.н. това е право на всеки човек. Но днес аз осъзнах какво съм всъщност. Така че, ако някой някога ви помогне или ви зарадва без причина - не го обичайте, не го мразете, просто знайте, че това му е доставило точно толкова удоволствие, колкото и на вас самите.

"Човек - това звучи гордо!"

И аз съм забелязала това у хората. Всъщност, това е първото нещо,което усещам,когато се върна от чужбина. Аз много обичам България и ми е много драго всеки път,когато се върна. Браво на теб,че се опитваш да живееш по друг начин!