"Допуснах грешка!". Толкова често го чувам това. Какво са грешките? Гледам към света навън как хората ненавиждат собствените си грешки. Как провинилият се вместо да понесе последствията от "грешката си", се засрамва и се мъчи да избяга, все едно казва "Не съм допуснал грешка, аз НЕ СЪМ човек!".
Какво са грешките? Ако разгледаме света като цяло - той изглежда безгрешен. В реалността каквото и да направиш, то става част от твоя живот, следователно не е грешка. Няма начин да постъпиш неправилно и въобще няма такова нещо като неправилно. Има: постъпваш по някакъв начин или не. Тогава грешките ни, не са част от природата, а измислени от нас. Това са действията, чиито резултати са такива, каквито не бихме искали да бъдат.
Други грешки са от типа, за които, един допуска грешка, друг понася последствията. Най-често това са грешки на родителите, чиито действия се понасят от децата. През първите години от живота си, ние сме зависими от действията на другите, следователно и от грешките на другите. Но когато порастнем, тази зависимост става прозрачна, тъй като ние сами решаваме до колко ще се впишем в чуждите грешки.
Когато напусна света навън и се върна в света на компютъра, виждам най-голямата грешка на човек. Компютъра е проектирано като безгрешно устройство. Ако вие допуснете грешка в програмирането, програмата ви ще се изключи. Ако компютъра допусне грешка, причинена от външни фактори или неправилно опериращо устройство, компютъра ви ще се изключи. Сега се замислих за изкуственият интелект. Ами ако се появи халюцинация, тогава процесора ще спре програмата за виждане поради грешка. Ами ако имаме тик, тогава ще се спре програмата изпращаща сигнали на крайниците и въпросният робот с изкуствен интелект ще остане инвалид, само заради един тик. Мне, човек е оформен така, че да устоява на грешките си, да намира начин да ги съчетава с живота си и да продължава напред. Човек не се "изключва" заради грешка. Именно грешките правят съществуването на човек възможно.
Когато човек допусне грешка, почва да се тормози, заради нея. Опитвайки се да я прикрие, опитвайки се да избегне последствията от нея, което усложнява живота и кара мозъка да върши неща, които не иска. Не, това не е съвестта. Това е усложнението в алгоритъма на частта на мозъка, мислеща логично, да мисли за грешката и за липсата и. Както при лъжата, за да излъжеш трябва да пресметнеш каква ще бъде реалността, ако лъжата беше истина и реалността, ако лъжата си е лъжа. Това натоварване е излишно. При грешките, ако допуснете, че си извършили грешка и понесете последствията от нея по-бързо, толкова по-бързо ще се върнете към линейността на събитията, които правите, за да постигнете онова, което искате най-много.