Търсих неуморно
в пространството просторно
отговора на въпроса
за тежестта на живота.

Защо сме толкова сами?
Отричаме се от себе си дори.
За милувка една,
летим до небеса.

А отговора пред нас лежи:
как може капка топлина
айсберг да разтопи,
сърце ни да съживи.

И ставаме ний като другите - "растем",
замъглени от болка в своя устрем.
Забързани не ще се спрем,
на приятеля ръка да подадем.